Моята история с Монтесори училище започна още в детската градина и продължи осем години – до завършването в четвърти клас през 2023 г. И до днес често разказвам на съучениците си за училището и за различния начин, по който учехме.
Още на четири години се научих да чета, а с помощта на Монтесори материалите започнах да работя със събиране, изваждане, умножение и деление. Харесваше ми, че можехме сами да откриваме знания, да работим по групови проекти и да правим презентации. Един от любимите ми спомени е дебатът в четвърти клас за това дали снимката от кацането на Луната е истинска – пример за това как учехме чрез въпроси, аргументи и дискусии.
Особено място в спомените ми заема госпожа Виктория Станева, моята класна ръководителка от първи до четвърти клас. Бях много близка и със съучениците си и, въпреки че вече не учим заедно, все още поддържаме контакт.
След четвърти клас продължих образованието си в Британика Парк Скул в София. Иновативният и интерактивен начин на обучение там ми помогна да продължа да се развивам, а основата, която получих в Монтесори, ми даде увереност да бъда активна и любопитна в ученето. Днес участвам в състезания по математика, а тази година планирам да се включа и в програмата за наградата на херцога на Единбург. На НВО в седми клас постигнах 96,75 точки по математика и 97,50 точки по български език и литература. Бях приета и в Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, но избрах да продължа развитието си в Британика.
Когато погледна назад, осъзнавам, че Монтесори ме научи на нещо много по-важно от конкретните учебни знания – да бъда различна, да задавам въпроси, да търся решения сама, да работя с другите и да развивам потенциала си максимално.
Осемте ми години в Монтесори са важна част от основата, върху която продължавам да изграждам себе си и днес. И най-хубавото е, че начинът на мислене, който получих там, продължава да върви с мен.